24.07.2007 г., 8:21

Под дъждовнотихите слова

582 0 7
   Под дъждовнотихите слова
 
 Ветровално трудно е да пишеш
 дъждовнотихите слова,
 с които мълнийноприродно дишат
 гръмовнонежните сърца.
 
 Аз никога не бих поискал
 да съм бурнотънък лист,
 на който невежотъмнопишещ
 пясъчномъртви чувства би подарил.
 
 Но винаги ще аз да искам
 да съм небрежносвежа писалка,
 с която мелодичностихийна душа
 да рисува мимолетните тайни.
 Там...
 Където...
 Гръмовнонежни сърца
 мълнийноприродно пишат
 под дъждовнотихите слова
 и дъговално раждат се  и дишат.
 
 24.07.2007   01:44

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много приятели за пожеланията
    дори само те ме карат да съм щастлив
  • Ей, Ванка, чак сега видях, че си рожденник.
    Честит да ти е!!! С пожелание за много здраве и щастие!!!
  • Бъди много щастлив!
    Весел празник!
  • Честит Рожден Ден, Ванка!

    Дъждовно-песенно да се разливат рими
    в гръмовно-нежната ти искрена душа...
    Мълниеносни чувства - пламъчета сини,
    да палят вярата за сбъдната мечта!

    Желая ти нестихващо щастие! Усмивки!
  • браво, момче!*

    весело и нежно е!

    Избирам последния ти(засега) стих
    за да те поздравя с РОЖДЕНИЯ ти ден,
    с приятелски дъждовно тихи думи...!!!*

    Бъди*

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...