Под дъждовнотихите слова
Ветровално трудно е да пишеш
дъждовнотихите слова,
с които мълнийноприродно дишат
гръмовнонежните сърца.
Аз никога не бих поискал
да съм бурнотънък лист,
на който невежотъмнопишещ
пясъчномъртви чувства би подарил.
Но винаги ще аз да искам
да съм небрежносвежа писалка,
с която мелодичностихийна душа
да рисува мимолетните тайни.
Там...
Където...
Гръмовнонежни сърца
мълнийноприродно пишат
под дъждовнотихите слова
и дъговално раждат се и дишат.
24.07.2007 01:44
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
