25.11.2010 г., 12:45

Под елхата...

1.7K 0 16

                                Под елхата...

 

 

                                 Зимата -

                                              бездомно псе,

                                                              дращи на вратата.

                                 Дядо

                                              грабна гегата,

                                                                   метна си абата.

                                 Баба ми

                                               след него скочи,

                                                               стиснала машата.

                                 Искаха

                                               да го прогонят -

                                                                  взеха си белята.

                                 Пущината

                                               се промъкна,

                                                               легна под  елхата!

 

                                                      

                                                                                  25.11.2010 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...