Под крушата
Стара круша сред полето,
самотна покрай ниските лози -
жита се люшкат кат морето,
вино увира в хладните мази.
В тревата кротко щъкат мравки,
пчелите си жужат над тях...
Ах... устните ти бяха толкоз сладки
в момент на първороден грях.
© Стоян Владов Всички права запазени