1.12.2010 г., 0:22

Под купола (на небето)

1.1K 0 7

За надежда и за смелост няма възраст!

Няма граници за доблест и за чест!

Парашутните им куполи, разпръснати

от прелитащия горе самолет,

са поели по пътеката на славата.

Ала не за слава мислят в този час!

Тяхната безропотна отдаденост

пази денонощно всички нас.

В тях гори духът на мъжеството,

помислите - винаги са чисти!

Истината  тяхна е доброто!

Смелите мъже – парашутисти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Човек трябва да живее без граници, без правила...под купола на небето. Поздрав!
  • Марти, Марти, лудо-младо,
    пак се скиташ в небесата.
    Дал по либе люто страдаш
    или е обратно,
    но е сладка песента ти.
    Поздрави!
  • Благодаря приятели!
  • Казала си го чудесно!
    Това е!!!
  • Я ми припомни кой беше казал, че "рискът е солта на живота"?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...