Под лазурната нежност

Поезия

922 0 4

По зелена пътека,
през цветна морава вървя.
Под лазурната нежност
на небесната синева.

Маргарити бера, теменуги,
близкият бор задъхан, попива във мойте коси.
Под лазурната нежност
на небесната синева.

От тънки тревици и цветни очички
на клонче превито оплитам венче.
Под лазурната нежност
на небесната синева.

Не за мен,
а за бора наблизо.
Той плаче, от брадва ранен,
под лазурната нежност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Баткото (Николай Христов)

Поклоних ти се за картината, която си пресъздала много човешки!

2009-02-05T15:53:00+02:00
Самодива (Вики)

Заплакал е борът от раната тежка,
венец оплети му,нали
човек е направил жестоката грешка.
Човек пак дървото теши.

2008-08-07T12:58:14+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

От тънки тревици и цветни очички
на клонче превито оплитам венче.

Красиво!
Браво, Гери!

2008-07-29T14:51:30+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много красив стих...
с обич, Гери.

2008-07-29T13:54:23+03:00