Jul 29, 2008, 9:49 AM

Под лазурната нежност

  Poetry
921 0 4
По зелена пътека,
през цветна морава вървя.
Под лазурната нежност
на небесната синева.

Маргарити бера, теменуги,
близкият бор задъхан, попива във мойте коси.
Под лазурната нежност
на небесната синева.

От тънки тревици и цветни очички
на клонче превито оплитам венче.
Под лазурната нежност
на небесната синева.

Не за мен,
а за бора наблизо.
Той плаче, от брадва ранен,
под лазурната нежност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...