17.05.2007 г., 21:14

Под лунното небе...

705 0 10

Под лунното небе, обсипано в звезди
една планета цяла от любов пламти,
телата птици в своите красиви полети
се сливат и преливат в краски огнени.
От устни палещи въздишките отронени
с ухание на лято и на цъфнали липи.
В очите ми от дланите ти галещи
разцъфва цветето копнежно от мечти.
Докосване, милувка и във полет
душите ни танцуват от любов...
Целувка... и най-синята  безбрежност
в очите ни преражда се в живот.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...