Лято е... топла вечер
сърцето пее в очакване...
притеснявам се...
...дали баща и ще я пусне...
...чакам я да дойде...
...искам само да я видя!
...искам да я докосна...
...прекрасна е...
лежим под ореха...
...малки сме...
...отначало само си говорихме.
..В душите ни настървени хормони
блъскат в глупавите ни главици..
...Съществата ни се борят с морала...
...ала кожата от страст – настръхва...
...Любовта си знае работата.!...
.. майната му на живота прозаичен!
!!!!!!!!!
Г-н Ореха
и луната бледа
само те разбраха
...колко се обичахме..
© Христо Манчев Всички права запазени