Под сенките на звездите
Изкачваш се между звездите,
сред техния зловещ отблясък.
Космическата пустош
те засища
със черната си пепел
непонятна.
Сред галактична гара,
на перона,
кремиран мъж
с ръката си ти маха.
Позна ли го
без огледало -
милиардите медузи
го очакват.
Медузите,
изсмукващи живота,
със светлината си неземна
греят.
За тях си само
малка земна мравка -
случайност гърбава
и непотребна.
А някъде над теб развява
космическият вятър
черна грива.
Звездите греят
със зловещ отблясък
и ронят прах
от току-що
кремирани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
