Под звън на чан
Викът потегля. От дълбокото.
Прекрасен е. И е в летеж.
Попивам жадно твойте сокове.
Мигът е зрял. И е в цъфтеж.
Раздиплям тежката носия.
Обличам я под звън на чан.
Морето ще ни е месия.
Води ме. С теб ще съм до край.
Ръката ти ме топли кротко.
Сега небето ни е храм.
Сърцето ми примира сладко.
Обречена съм. И го знам.
Вървим под светнали череши.
Под стъпките ни пак цъфтеж.
Поръсва ни сълза от птица.
А изгревът - венчална свещ...
http://www.youtube.com/watch?v=U1QLa9t8Vi0&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
