5.12.2008 г., 14:25 ч.
Под звън на чан
Викът потегля. От дълбокото.
Прекрасен е. И е в летеж.
Попивам жадно твойте сокове.
Мигът е зрял. И е в цъфтеж.
Раздиплям тежката носия.
Обличам я под звън на чан.
Морето ще ни е месия.
Води ме. С теб ще съм до край.
Ръката ти ме топли кротко.
Сега небето ни е храм.
Сърцето ми примира сладко.
Обречена съм. И го знам. ...
Прекрасен е. И е в летеж.
Попивам жадно твойте сокове.
Мигът е зрял. И е в цъфтеж.
Раздиплям тежката носия.
Обличам я под звън на чан.
Морето ще ни е месия.
Води ме. С теб ще съм до край.
Ръката ти ме топли кротко.
Сега небето ни е храм.
Сърцето ми примира сладко.
Обречена съм. И го знам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Людмила Билярска Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
