Dec 5, 2008, 2:25 PM

Под звън на чан 

  Poetry
686 0 19
Викът потегля. От дълбокото.
Прекрасен е. И е в летеж.
Попивам жадно твойте сокове.
Мигът е зрял. И е в цъфтеж.
Раздиплям тежката носия.
Обличам я под звън на чан.
Морето ще ни е месия.
Води ме. С теб ще съм до край.
Ръката ти ме топли кротко.
Сега небето ни е храм.
Сърцето ми примира сладко.
Обречена съм. И го знам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Random works
: ??:??