14.06.2021 г., 14:29 ч.  

Причастие 

  Поезия
512 4 7

Подадох хляб, а ти змия ми даде,
тя пропълзя, да ме ухапе,
усетих погледа и гладен
как дъжд отровен в мене капе.
За нас ми стана болно, съжалих ни.
Защо ги храним тези змии,
които пъплят из душите,
от раните ни болка пият,
порастват и броят ни дните.

 

Подадох хляб, а ти змия ми даде,
но змии няма да отглеждам,
потапям хляб във всички рани
и върху тях Любов изцеждам!

 

 

 

причастие -  Господна вечеря

© любимка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??