Подадох хляб, а ти змия ми даде,
тя пропълзя, да ме ухапе,
усетих погледа и гладен
как дъжд отровен в мене капе.
За нас ми стана болно, съжалих ни.
Защо ги храним тези змии,
които пъплят из душите,
от раните ни болка пият,
порастват и броят ни дните.
Подадох хляб, а ти змия ми даде,
но змии няма да отглеждам,
потапям хляб във всички рани
и върху тях Любов изцеждам!
причастие - Господна вечеря
© любимка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
