18.10.2011 г., 12:45 ч.

Подай ми път 

  Поезия » Любовна
1243 0 31

Подай ми път, дордето свечери -

до късното на твоята забрава!

От злите, лабиринтни сивоти,

душата ми без слънце остарява!

 

 

Пианото дори не разпозна

ръцете ми, без музика стаени,

а чакаме на входната врата

сланата ми в очите примирени.

 

 

И тъна в пълноводна нищета,

замлъкнах - доброволно да очаквам!

Живота ми оглозга мъдростта

и грешките ми с името си спрягам.

 

 

Каква лъжа е тая пъстрота,

щом някаква си есен е сразила

последните ми слънчеви цветя

и моята единствена закрила -

                                  ... любовта...!?

                       Подай ми път...!

 

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??