Oct 18, 2011, 12:45 PM

Подай ми път 

  Poetry » Love
1242 0 31

Подай ми път, дордето свечери -

до късното на твоята забрава!

От злите, лабиринтни сивоти,

душата ми без слънце остарява!

 

 

Пианото дори не разпозна

ръцете ми, без музика стаени,

а чакаме на входната врата

сланата ми в очите примирени.

 

 

И тъна в пълноводна нищета,

замлъкнах - доброволно да очаквам!

Живота ми оглозга мъдростта

и грешките ми с името си спрягам.

 

 

Каква лъжа е тая пъстрота,

щом някаква си есен е сразила

последните ми слънчеви цветя

и моята единствена закрила -

                                  ... любовта...!?

                       Подай ми път...!

 

© Милена Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??