Подай ми път, дордето свечери -
до късното на твоята забрава!
От злите, лабиринтни сивоти,
душата ми без слънце остарява!
Пианото дори не разпозна
ръцете ми, без музика стаени,
а чакаме на входната врата
сланата ми в очите примирени.
И тъна в пълноводна нищета,
замлъкнах - доброволно да очаквам!
Живота ми оглозга мъдростта
и грешките ми с името си спрягам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up