Подай ми ръката си
Подай ми ръката си. Ела, любима, с мен!
Светът ни очаква, задъхан от нежност,
ухаещ на пролет, тъй свежо зелен,
изпълнен с аромат и тиха безбрежност.
Да вървим по лунната пътека двама,
да докосваме с ръце слънчевите лъчи.
Превърнала сърцата ни в огнен пламък,
възторжена обич блика от нашите очи.
Ще усетиш допира на страстните ми устни,
по тялото ти с топли пръсти ще рисувам.
Любовта красива ражда мигове най-вкусни,
искам с теб към райски остров да отплувам.
Светът ни очаква, задъхан от нежност,
ухаещ на пролет, тъй свежо зелен,
изпълнен с аромат и тиха безбрежност.
Да вървим по лунната пътека двама,
да докосваме с ръце слънчевите лъчи.
Превърнала сърцата ни в огнен пламък,
възторжена обич блика от нашите очи.
Ще усетиш допира на страстните ми устни,
по тялото ти с топли пръсти ще рисувам.
Любовта красива ражда мигове най-вкусни,
искам с теб към райски остров да отплувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
