Подай ръка
не се страхувай
от мене няма да те заболи
ще те помоля да целуна
ръцете ти
зелените очи
на устните ти тайнствената влага
и нежно в тебе да се потопя…
Недей да тръгваш.
Недей да бързаш.
Недей изтрива с длан нощта.
Недей.
Животът ни в седефена черупка
сълзите пази
като скъпоценен дар.
Подай ръка.
И на прощаване
по скулите ти бавничко
ще плувам аз…
© Мариела Георгиева Всички права запазени