ПОДАРИ МИ...
ПОДАРИ МИ...
Подари ми очите си, да ме гледат със плам,
да са с мен, уморен щом заспя.
И в най-черната нощ, и във буря, да знам –
две звездици за мене блестят.
Подари ми ръцете си, тези крехки ръце,
да ме носят в небесни селения,
да извайват с любов мойто мъжко лице
и да бъдат за мен вдъхновение.
Подари ми косите си, тези черни вълни –
водопади от страстно безвремие.
Подари ми две алено-нежни страни –
сочни ябълки в райско преддверие.
Подари ми безгрижния смях на дете
и дъха на тропически нощи;
подари ми любов, за да мога чрез теб
да усетя, че жив съм все още.
20. 11. 2006 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
