ПОДАРИ МИ...
ПОДАРИ МИ...
Подари ми очите си, да ме гледат със плам,
да са с мен, уморен щом заспя.
И в най-черната нощ, и във буря, да знам –
две звездици за мене блестят.
Подари ми ръцете си, тези крехки ръце,
да ме носят в небесни селения,
да извайват с любов мойто мъжко лице
и да бъдат за мен вдъхновение.
Подари ми косите си, тези черни вълни –
водопади от страстно безвремие.
Подари ми две алено-нежни страни –
сочни ябълки в райско преддверие.
Подари ми безгрижния смях на дете
и дъха на тропически нощи;
подари ми любов, за да мога чрез теб
да усетя, че жив съм все още.
20. 11. 2006 г.
Добрич
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Ченков Все права защищены
