Подарявам си усмивка
Любовта е най-красивото цвете,
нося го съвсем до сърцето,
да не вехне, за да бъде свежо.
Не трябва да плача, когато си отива.
Усмихвам се, нали любовта не умира!
Ако очите ми са тъжни, вдигам ги
високо нека се слеят с небето,
нека да плуват облаци бели
в зениците светли пълни с мечти.
В усмихнатите очи има надежди!
Птиците се върнаха в гнездата си...
издигнах ръце в посока към сърцето,
душата ми светла е път към дома.
Но не забравям, че има и болка...
и когато боли, си подарявам усмивка!
нося го съвсем до сърцето,
да не вехне, за да бъде свежо.
Не трябва да плача, когато си отива.
Усмихвам се, нали любовта не умира!
Ако очите ми са тъжни, вдигам ги
високо нека се слеят с небето,
нека да плуват облаци бели
в зениците светли пълни с мечти.
В усмихнатите очи има надежди!
Птиците се върнаха в гнездата си...
издигнах ръце в посока към сърцето,
душата ми светла е път към дома.
Но не забравям, че има и болка...
и когато боли, си подарявам усмивка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
