2.08.2015 г., 9:04

Подарък

504 0 2


Подарък


придворният талант да лая с кеф

по някой който кротко в пътя си върви

и да въртя опашка пред горкия шеф

докато препикавам къщните стени

маркирайки по воля своя и по собствен вкус

това което смятам че е само мое

и да подпирам с клюмналите си уши

пръстта за да ми се размине на кавгата в(б)оя

дължа на щастието да те притежавам

дай лапа и ела да поиграем френд

каишката ми нека днес да бъде твоя 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Домашният любимец /да се разбира буквално че напоследък ми дойдоха в повече сравненията и метафорите/ това Подарява. Искаш-приемаш. Не искаш- не приемаш Септ, Таня, Дани, Белла- Благодаря Ви
  • Странен подарък!
    Замисли ме.
    Прочетох го няколко пъти и търсех скрития смисъл.
    Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....