Ти си като изгрева, чаках до сутринта.

Ти си лекарството за всяко страдание,

ела, без да питаш.

Изгорях с погледа ти, какво е това?

Взе ума ми, с тези очи.

О, копнея за теб.

Каква покана, сърцето ми спря, това ли е любовта?

Вземи ме, увий го в сърцето си, нека се върне.

Може и лъжа, може и приказка, нямам нищо против.

Пиши ред по ред, вземи моята съдба в ръцете си, аз съм луд.

Не си падах по никоя така, но ето, че станах подарък за някоя.

Рецепта няма.

Това е като дълга ваканция.

Любовта идва така, разбира се наполовина.

Дай ми ръката си, не толкова деликатно.