Ти си като изгрева, чаках до сутринта.
Ти си лекарството за всяко страдание,
ела, без да питаш.
Изгорях с погледа ти, какво е това?
Взе ума ми, с тези очи.
О, копнея за теб.
Каква покана, сърцето ми спря, това ли е любовта?
Вземи ме, увий го в сърцето си, нека се върне.
Може и лъжа, може и приказка, нямам нищо против.
Пиши ред по ред, вземи моята съдба в ръцете си, аз съм луд.
Не си падах по никоя така, но ето, че станах подарък за някоя.
Рецепта няма. ...