Подарък
406
0
0
Ти си като изгрева, чаках до сутринта.
Ти си лекарството за всяко страдание,
ела, без да питаш.
Изгорях с погледа ти, какво е това?
Взе ума ми, с тези очи.
О, копнея за теб.
Каква покана, сърцето ми спря, това ли е любовта?
Вземи ме, увий го в сърцето си, нека се върне.
Може и лъжа, може и приказка, нямам нищо против.
Пиши ред по ред, вземи моята съдба в ръцете си, аз съм луд.
Не си падах по никоя така, но ето, че станах подарък за някоя.
Рецепта няма.
Това е като дълга ваканция.
Любовта идва така, разбира се наполовина.
Дай ми ръката си, не толкова деликатно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Алексиев Всички права запазени
