Aug 30, 2023, 8:25 AM

Подарък

  Poetry
407 0 0

Ти си като изгрева, чаках до сутринта.

Ти си лекарството за всяко страдание,

ела, без да питаш.

 

Изгорях с погледа ти, какво е това?

Взе ума ми, с тези очи.

О, копнея за теб.

Каква покана, сърцето ми спря, това ли е любовта?

 

Вземи ме, увий го в сърцето си, нека се върне.

Може и лъжа, може и приказка, нямам нищо против.

 

Пиши ред по ред, вземи моята съдба в ръцете си, аз съм луд.

Не си падах по никоя така, но ето, че станах подарък за някоя.

 

Рецепта няма.

Това е като дълга ваканция.

Любовта идва така, разбира се наполовина.

Дай ми ръката си, не толкова деликатно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Алексиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...