Подарък от Пипи Дългото чорапче
Казват, че е време да порасна,
да не съм така припян и шумен,
че на седемнайсет не ми пасвало
да съм героично-неразумен.
Казват ми, че е безотговорно
с повод и без повод да се смея
и било, едва ли не позорно,
ако в детски парк се залюлея.
Но детето в мен кипи, лудува,
и не се опитвам да го скривам –
приказки за феи ме вълнуват,
вечер с плюшен зоопарк заспивам.
Може би така съм уязвим и
може би е вредно да мечтая,
може и на подбив да ме взимат –
аз пък продължавам да играя.
Не е лудост, нито е суетност,
просто съм погълнал чудно хапче,
от което не умира детството –
дар от Пипи Дългото Чорапче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Луканов Всички права запазени
)
