Aug 28, 2011, 5:35 PM

Подарък от Пипи Дългото чорапче 

  Poetry » Other
2291 0 7

 

 

 

 

Казват, че е време да порасна,

да не съм така припян и шумен,

че на седемнайсет не ми пасвало

да съм героично-неразумен.

 

Казват ми, че е безотговорно

с повод и без повод да се смея

и било, едва ли не позорно,

ако в детски парк се залюлея.

 

Но детето в мен кипи, лудува,

и не се опитвам да го скривам –

приказки за феи ме вълнуват,

вечер с плюшен зоопарк заспивам.

 

Може би така съм уязвим и

може би е вредно да мечтая,

може и на подбив да ме взимат –

аз пък продължавам да играя.

 

Не е лудост, нито е суетност,

просто съм погълнал чудно хапче,

от което не умира детството –

дар от Пипи Дългото Чорапче.

 

 

© Димитър Луканов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареасах стихчето, да запазиш детството е толкова хубава
    Страхотна поезия!
  • Хич да не ти пука кой какво говори
    Запази детето в себе си завинаги
    (от още една непораснала )
    Харесах стихчето!
  • Хубав стих! Поздрав!
    Хубаво е човек да запази нещо от детството!
  • Браво!
  • Харесах!
  • Много хубав стих! Поздравления!
  • Леле и си само на 17... Ти си огромен талант! Не мога да скрия колко ме развълнува стихотворението ти! Като теб се чувствам наистина, може би и аз съм пила от чудното хапче!
Random works
: ??:??