23.01.2007 г., 20:21

Подарък-посвещение

3.5K 0 17

                                 на ефенди - с любов! :)

Не спираш да ме гледаш с обожание
и искаш твоите очи да ми дадеш.
През тях да видя твоето желание
и този, полудял по мен, копнеж.
Че още виждаш същото момиче,
с което боси шляпахте в дъжда,
(след шеметните нощи на обичане)
по улиците мокри на града.
И булката красива. В брачна клетва
зарекохме се, пръстите си сплели.
След Менделсон - очаквано, детето.
Порасна. Ние? Станахме по-зрели.
Годините за нас са без значение,
че времето - отколе е приятел.
Не липсваха в живота приключения,
а ти остана същия мечтател.
И аз край тебе - същото момиче.
До сетния си миг те искам все до мен.
Щастлива съм, че точно теб обичам!
Честит да бъдеш днес - на твоя ден рожден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно посвещение, Мая!
  • Този стих ми хареса особенно много стилът ти е различен.Чета и на други поети но са ми много еднообразни.
  • Честит и от мен, Мая!
    И все така влюбени един в друг!
    Поздрави и на двама ви!
  • благодаря за поздравите - ядохме, пихме и се веселихме - тези три неща и вас не забравихме в тостовете
  • До сетния си миг те искам все до мен.
    Щастлива съм, че точно теб обичам!
    * * *
    Бъдете безкрайно щастливи! Сърдечни поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...