Подзаглавие: Бели Есенни Нощи
("Прозаични" сихове - Ода за Природата)
Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите.
В тъмните храсти въздишат сенките..
Сухи падат листата. Умират красиво.
Тихичко с лятото те се прощават...
В жертвен танц пламват светулките...
Блестят за последно. После изгарят.
Скръбни клони люлеят дърветата.
Птици среднощни с писък прелитат.
Жално скимти вятър. Бездомен е...
Пусти пътища. Само призраци скитат.
Нейде далеч тихо плаче цигулка.
Щурчета хълцат с горест в тревите.
Пеперуди нощни прощално се любят.
Бременни с дъжд облаци се целуват.
Бели нощи. Бледолика Луна - хубавица.
Сребърен прах сипят звздите отгоре...
Фонтани пеят приказни песни. Ридае мракът.
Цигулка плачеща възпява Кралица!
.......................................................................................
Реквием за Лятото композира. Твърдо "пише" присъдите.
Сурова Сила управлява Законите! Мъдростта на Природата!
Есента е нова Кралица! Но за да седне на Трона си...
Тя върви. А под нейните стъпки тържествени...
... има хиляди!
... Хиляди мъртви светулки!
Подариха за нея Живота си!
© Екатерина Камазовска Всички права запазени