Oct 23, 2012, 10:52 AM

Подарък за Кралица

1.1K 0 6

 

 

Подзаглавие: Бели Есенни Нощи

("Прозаични" сихове - Ода за Природата)

Бели нощи. А в белите лунни градини.
Приказна песен пеят фонтаните...
Сребърен прах щедро сипят звездите.
В тъмните храсти въздишат сенките..

Сухи падат листата. Умират красиво.
Тихичко с лятото те се прощават...
В жертвен танц пламват светулките... 
Блестят за последно. После изгарят.


Скръбни клони люлеят дърветата.
Птици среднощни с писък прелитат.
Жално скимти вятър. Бездомен е...
Пусти пътища. Само призраци скитат.


Нейде далеч тихо плаче цигулка.
Щурчета хълцат с горест в тревите.
Пеперуди нощни прощално се любят.
Бременни с дъжд облаци се целуват.


Бели нощи. Бледолика Луна - хубавица.
Сребърен прах сипят звздите отгоре...
Фонтани пеят приказни песни. Ридае мракът.
Цигулка плачеща възпява Кралица!

.......................................................................................


Реквием за Лятото композира. Твърдо "пише" присъдите.

Сурова Сила управлява Законите! Мъдростта на Природата!
Есента е нова Кралица! Но за да седне на  Трона си...
Тя върви. А под нейните стъпки тържествени...
                                                                                     ... има хиляди!
                                                          ... Хиляди мъртви светулки!
                                    Подариха  за нея Живота си!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Камазовска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...