28.02.2012 г., 13:43

Поддържам се мръсна

1.6K 0 0

Поддържам се мръсна

и гледам мръснишки света около мене.

Знам, че ти харесва...

Пия вечер коктейли с водка, мед и лимони,

за да поспя поне малко, когато те няма до мене.

Поддържам се мръсна,

защото под калта не се вижда как сърцето ми боли,

разбито...

защото не искам друг да посегне на него.

Ти си тръгна, с извинителното:

"Ти си по-силна от мене"

Спаси ли се!?

Всъщност не ме интересува,

надявам се силно да страдаш!

Искам да извикам в лицето ти,

с цялата си ярост:

"Обичам те, копеле!"

Но гордостта зашлевява слабостта ми.

И аз се покривам под пластове тиня.

Понякога мисля си, дали би ме обичал,

ако знаеш колко лесно ранима съм всъщност?

Дали би предложил ми

силното си, мъжкото рамо?

Дали би спасил ме от моите адски огньове?

Или пак ще ме оставиш

да плача премръзнала,

през първите пролетни бури?

А накрая калта от сърцето ми ще бъде отмита

и всички ще видят сълзите ми,

а в краката мръсната маска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...