19.03.2024 г., 6:36

Подготовка

684 0 0

Краят е толкова близко, днес или утре,

ненадейно, или нещо различно, добре!

Да го приема спокойно се уча, опитвам,

всяка утрин ликувам, а вечер притихвам.

 

Всеки край е ново начало, зная път към простора

и мечтаейки цял живот за криле шепна урааа.

Сън сънувах,  да сънувах без криле ще политна,

без криле, само гола душа със съдба колоритна.

 

Не, от страх не ще да крещя, искам в унес за стихна,

дъх изпращайки не да скимтя  от живот се отвиква.

Скръб ли, неее, светлина, днес се ражда нова надежда,

чува се нейде детския плач, над детенце Бог се навежда!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...