17.06.2007 г., 21:48

ПОДКАНЯНЕ ЗА КАМЕН БРЯГ

812 0 10
Лято е и няма сняг...
Тръгвайте за Камен бряг.
Пинче е отдавна там,
аз от нея лично знам.
Ще упрайте баба Мара...
Супер шоу с пълна пара.
Там край морските вълни
най-свободно се твори.
Аз, уви, оставам тук,
влизам в образа на луд.
Лятото ще репетирам
и във сайта ще се взирам
кой кога ще се завърне
и починал ще прегърне
нас, които сме на пост...
Трябва тук да има мост
между тия, де отмарят
и ония, де изгарят
от мечти за Камен бряг...
Хайде, чао, ще пиша пак! 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Удряй ги, мамка им, да им дойде акъла
  • Мерси адаш!Мен вече ми е смешно.Грабнал съм един чук и млатя плочките в банята...То като не му върви на човек и ремонтите не свършват.Хи-хи-хи!
  • Адаш, забелязал ли си, че стихотворението ти има формата на ваза? Турям ти едно цвете в нея, по мъжки Но не казвай "уви" - много сме, дето оставаме тук, няма да ни е скучно!
  • Поздравления за отличния стих!
  • Не да тръгна, а да литна
    иде и на мен отвътре всякак,
    ала работа и мен ме чака...
    и да имах поне пет стотака...
    Камен бряг и аз сънувам,
    а очите ми не са го срещали,
    и морето вече го бленувам,
    та вълните в мене са изплували.
    Нищо де, какво пък толкова,
    ще римуваме във Откровения,
    ако някой все пак тръгне,
    нека носи поздравления...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...