Убивам и кастрирам бедните свине,
Сред свинска болка достигам до екстаз.
А мъдреците – те, къде са те?!
Да - мажат на филия свинска мас!
Неведоми са пътищата божии,
Арбитри там следят за нас,
Да бъдеш сам на мръсното ни ложе.
Не е за нас, не е за нас.
Където се обърнеш – само врагове,
Приятели – тях ги няма в този час.
И както казват “Дивото зове!”.
Не е за нас. Не е за нас.
Сатъра в миг се спуска пред очите,
размазан череп, мозък, кости, кръв,
пръв виждам измежду мъртъвците,
подобно на зле режисиран филм във жанра "снъф".
Когато се опомня, аз потта избърсвам,
отцеждам цяла бака със помия,
и мога даже да се закълна,
не съм от тия – не, не съм от тия.
© Атанас Маринов Всички права запазени