Подмамил го е да се почувства Бог
където пред теб скланям глава от небето.
Ти ме създаде за твоята свещенна Идея
и за да Му връщам светлината в сърцето.
Когато ме извикваш, Боже мой, аз изгрявам,
давам живот и надежда на твоите създания.
На всеки от тях съм подарил нещо различно,
но само на Него давам ужасяващи изпитания.
Търсеха ме изследователи и мечтатели
за да открият поне една от моите тайни,
но само на Него пораснаха небесни крила
и при Него се появиха идеи незнайни.
Аз си съперничах със сила по-страшна
да влага дълбоко в Него мисли опасни.
Вместо моята светлината и вечно добро,
Той внезапно го обсипа със страсти.
И Ерос ме беше победил, беше спечелил
още един създаден добър - станал жесток.
Накара Го да се влюби във вечната Тя,
и подмамил го бе да се почувства бог.
Където го заварих, Боже мой, Той пак пишеше,
но вече не за философии или своята мисъл,
а за Нея, как зрящата любов вътре дишаше.
Не само Ерос Го подмами, но и вечно го ориса.
Където пак залязвам, Боже мой, другите ги няма,
поетите, които да вдъхновявам, не са вече тук.
Дали Той - един от тях ще остане в тази измама?
Дали Тя (жената) и Ерос ще излъжат и някой друг?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени