Sep 20, 2007, 12:31 AM

Подмамил го е да се почувства Бог

  Poetry
818 0 1
Където залязвам, Боже мой, аз - слънцето,
където пред теб скланям глава от небето.
Ти ме създаде за твоята свещенна Идея
и за да Му връщам светлината в сърцето.

Когато ме извикваш, Боже мой, аз изгрявам,
давам живот и надежда на твоите създания.
На всеки от тях съм подарил нещо различно,
но само на Него давам ужасяващи изпитания.

Търсеха ме изследователи и мечтатели
за да открият поне една от моите тайни,
но само на Него пораснаха небесни крила
и при Него се появиха идеи незнайни.

Аз си съперничах със сила по-страшна
да влага дълбоко в Него мисли опасни.
Вместо моята светлината и вечно добро,
Той внезапно го обсипа със страсти.

И Ерос ме беше победил, беше спечелил
още един създаден добър - станал жесток.
Накара Го да се влюби във вечната Тя,
и подмамил го бе да се почувства бог.

Където го заварих, Боже мой, Той пак пишеше,
но вече не за философии или своята мисъл,
а за Нея, как зрящата любов вътре дишаше.
Не само Ерос Го подмами, но и вечно го ориса.

Където пак залязвам, Боже мой, другите ги няма,
поетите, които да вдъхновявам, не са вече тук.
Дали Той - един от тях ще остане в тази измама?
Дали Тя (жената) и Ерос ще излъжат и някой друг?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...