Подмини ме, Любов
Подмини ме, Любов, подмини,
нелюбовно от тебе се пазя,
че през всичките минали дни,
всяка ласка стерилно отказа.
Равнодушна мини покрай мен.
Равнодушно след теб ще погледна.
Не за обич съм явно роден
и за нищо не си ми потребна.
Подмини и не спирай сега,
с вечерта сме любовници вече.
Тя прилича на мойта тъга
и на вярност до гроб ми се врече.
Подмини ме, двуличнице бледа.
Нямаш място под моята стряха.
Аз ще драсна няколко реда,
за нещата които боляха...
Подмини ме с небрежни очи.
Да подишам след теб ще изляза.
Всяка липса у мене мълчи,
щом не мога дори да те мразя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
