Aug 2, 2014, 5:16 PM

Подмини ме, Любов 

  Poetry
2252 19 32

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Един от големите тук...
    Прекланям се пред таланта ти!!!
  • Много е хубаво! Искрени поздравления! В Любими!
  • Димитре!!!
    Като оставим настрана така стихосложената стихо техника
    Благодаря ти за ... Абе, Благодаря ти!
  • Добро е като стих.
  • Поздравления!
  • Много ми хареса!
  • И друг път съм го чела, но не знам защо не съм коментирала... Талантът ти предизвиква респект и искрени аплодисменти! Браво, Митко!
  • Сашко, стихосложение се нарича. А не стихова техника, драги ми технико А поне си мноо отворен земи да прочетеш малко Борис Христов и яла пак да ми дърдориш за стихосложение, а, кво ще кажеш...
  • Стига сте се фалили един друг, бе ... Стиховете ви са бледички, и лекички, лекички ... като еротичните намеци са повече от поезията. А стиховата техника неиздържана и на ниско ниво, като и стиха звучи грубо. Особено в "Подмини ме любов" ... "Звездите среднощни, не са по разкошни, от твоите чудни очи"... Ед. Алан По. "Вас слънце ви не вижда, лъх, зефирен лъх ви не допира. Сред тръни скромни и без дъх, дори пчела не ви намира, печални бледи теменуги". Яворов. Нещо да ви говори това? За съдържание и стихова техника.
  • !!
  • Скитница е любовта...Все пак я търсим,дори когато я избягваме.😍
  • Много силно!
  • !!!!!!
  • С удоволствие прочетох отново.
  • Великолепен стих!
  • Хубаво стихотворение, Митко! Не се засягай, но... имаш да гониш коментиращата преди мен Роси, защото нейното ми хареса в пъти повече.
  • Пожали ме, любов, не търси във сърцето пролука -
    аз отдавна живея с притоплени стари мечти.
    Няма смисъл по моите каменни порти да чукаш,
    там и зимното слънце не спуска безкръвни лъчи.

    Не търси брегове, не изпращай пак кораб опънал
    на добрата надежда рояк белогърди платна.
    Нямам пристан за него. И вятър попътен - ни възел.
    Аз съм само бездънен, свадлив, престарял океан.

    Аз съм отглас от зов на изнурени морски сирени,
    аз съм сън на удавник, попил в непокорна скала.
    Не тече сладък сок от смокиня по моите вени,
    само бяла умора от всички несретни дела.

    Забрави ме, любов, заличи ме от свойте скрижали,
    в друга гръд издълбавай безбройните си имена.
    Пожали ме сега. Както някога аз те пожалих
    и те пуснах да тръгнеш с последния къс синева.
  • !!
  • Недей тaкa, Митaк, не си го помисляй дaже, a още по-мaлко дa го изричaш - думите имaт голямa силa и току виж те поспушaлa, a без Нея зa къде сме?
  • Поздравления!
  • Комплименти!
  • Затова ли любовта се лепи повече на жените? Щото вие все я пропъждате Недейте тъй бе, хора! Няма да ви ухапе я!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=173396

    Напоследък са доста актуални поетичните диалози, а при вас се е получило добре. Харесва ми! Поздравления!
  • Привет на всички отбили се
  • ВЕЛИКОЛЕПЕН СТИХ!!!
    Браво!
  • Понякога е по-добре да ни подмине.
    Нека се пише и за тези мигове...
  • Тя ли да те подмине?! Хм. Надявай се!
    А от мене - съпричастен поздрав за красивата лирика!
  • Не поминавай любовта
    щом днеска Тя те е избрала.
    Подай ръка, пролей сълза
    и приказка ще бъде бяла!
  • Митак...перфектен си човек. Невероятна поезия! Поздрави братле.
  • Равнодушно за любовта! За малко да се хвана! Харесах!
  • Не го слушай, Любов, не го слушай.
    Знам, по-силна си ти от тъгата.
    И в момента, във който се случиш,
    ще разцъфне отново душата му.

    Просто днес не чети този стих
    (свойта болка в куплети изплакал е).
    Утре, рано, по първи петли
    отвори му вратата, той, чака те...
  • Пропъди тъгата!Изхвърли я! Браво!Много силни!
  • Страхотно,както винаги!
Random works
: ??:??