2 ago 2014, 17:16

Подмини ме, Любов

  Poesía
4.9K 23 33

Подмини ме, Любов, подмини,
нелюбовно от тебе се пазя,
че през всичките минали дни,
всяка ласка стерилно отказа.


Равнодушна мини покрай мен.
Равнодушно след теб ще погледна.
Не за обич съм явно роден
и за нищо не си ми потребна.

 

Подмини и не спирай сега,
с вечерта сме любовници вече.
Тя прилича на мойта тъга
и на вярност до гроб ми се врече.

 

Подмини ме, двуличнице бледа.
Нямаш място под моята стряха.
Аз ще драсна няколко реда,
за нещата които боляха...

 

Подмини ме с небрежни очи.
Да подишам след теб ще изляза.
Всяка липса у мене мълчи,
щом не мога дори да те мразя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, argonyk (Димитър Никифоров), за стиха!

    не подминават
    обич и любов — а се
    в сърца вселяват

    на подминават
    обич и любов — а теб
    обнадеждават

    не подминават
    обич и любов — а ни
    душеспасяват
  • Един от големите тук...
    Прекланям се пред таланта ти!!!
  • Много е хубаво! Искрени поздравления! В Любими!
  • Димитре!!!
    Като оставим настрана така стихосложената стихо техника
    Благодаря ти за ... Абе, Благодаря ти!
  • Добро е като стих.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...