LeChevalier (Тошко)
184 1919
8.09.2009 г., 14:27 ч.

Подранила есен 

  Поезия
567 0 3

По тротоара -- паднали листа
  и малки локви. Влажни клони,
осиротели, свеждат се над мен.
След бурята градът е променен
и въздухът по-чист и по-студен,
  че есен лятото прогони.

Вървейки в свойта глуха самота,
  видях черупка от яйце
и в миг изникна празното гнездо,
в което то до вчера е било,
и сякаш зърнах в тъжното око
  на майка с парещо сърце.

Нима у нас единствено скръбта
  посява свойто черно семе?
Нима единствено човешките очи
се пълнят със сълзи? Нима горчи
единствено, щом нашите мечти
  стихията без жал отнеме?

  Навън царува есента.
Небето с болка натежало стене --
какво значение за мен, че ден е,
  щом легна мъртва любовта.

© Тошко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прелестен стих! Прочетох и други твои и действително останах впечатлен. Добре реализираш разнообразните си идеи! С голямо удоволствие ще се връщам да чета и препрочитам създаденото от теб Поздрави!
  • Аз така правя, спазвам си обещанията
  • Доста тъжно и меланхолично.
    Вярвам в него няма нищо лично.
    Само на лирическия любовта,
    като птица отлетяла в есента.

    Този път първите стихове на строфите са римувани!
    Обещанията се изпълнават.
Предложения
: ??:??