Подранила есен
По тротоара -- паднали листа
и малки локви. Влажни клони,
осиротели, свеждат се над мен.
След бурята градът е променен
и въздухът по-чист и по-студен,
че есен лятото прогони.
Вървейки в свойта глуха самота,
видях черупка от яйце
и в миг изникна празното гнездо,
в което то до вчера е било,
и сякаш зърнах в тъжното око
на майка с парещо сърце.
Нима у нас единствено скръбта
посява свойто черно семе?
Нима единствено човешките очи
се пълнят със сълзи? Нима горчи
единствено, щом нашите мечти
стихията без жал отнеме?
Навън царува есента.
Небето с болка натежало стене --
какво значение за мен, че ден е,
щом легна мъртва любовта.
© Тошко All rights reserved.
Поздрави! 
