Подреждам се
Аз повече от тебе си отивах,
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си
коварни от желания, миражи.
Обичането щом е самота
не струва пет пари. И нищо даже.
Разбира се, че впървом ми се иска
да кажа колко няма да се влюбвам,
понеже мен ме хранеха с огрѝзки,
че видиш ли, на гладен се преструвам.
Наситих се. Наистина! До гуша.
До болка с тишина и празни думи.
Научих се изобщо да не слушам,
защото в обещания се губя.
Събирам се по малко. Като пъзел.
Подреждам се до образа на мъж,
на който от тъгата му омръзна,
в очите все да има топъл дъжд...
Стихопат.
Danny Diester
27.01.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
