Подрумниче на надеждата

14.07.2010 г., 17:02 ч.

Поезия » Любовна

442 0 2

(завещание)

Така и нищо не ми каза,

а сякаш ме изпиваше с очи.

Затуй пък Господ ме наказа

да нямам мира от мечти.

Така и мълком си замина,

сърцето в мрежи се замята,

но зная пак, че догодина

с теб ще прекосим Земята.

Ще стигнем паралела непознат

отвъд страха и клюката опасна.

В очите ти пак бури ще валят,

нали надеждата чрез тях отрасна.

Не бива да се крием и отново

да ни засипва страшната обида.

Когато се сражаваме със слово,

поезията, май, последна си отива!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.