Подрумниче на надеждата
608
0
2
(завещание)
Така и нищо не ми каза,
а сякаш ме изпиваше с очи. Затуй пък Господ ме наказа да нямам мира от мечти. Така и мълком си замина, сърцето в мрежи се замята, но зная пак, че догодина с теб ще прекосим Земята. Ще стигнем паралела непознат отвъд страха и клюката опасна. В очите ти пак бури ще валят, нали надеждата чрез тях отрасна. Не бива да се крием и отново да ни засипва страшната обида. Когато се сражаваме със слово, поезията, май, последна си отива!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
