Подрумниче на надеждата
607
0
2
(завещание)
Така и нищо не ми каза,
а сякаш ме изпиваше с очи. Затуй пък Господ ме наказа да нямам мира от мечти. Така и мълком си замина, сърцето в мрежи се замята, но зная пак, че догодина с теб ще прекосим Земята. Ще стигнем паралела непознат отвъд страха и клюката опасна. В очите ти пак бури ще валят, нали надеждата чрез тях отрасна. Не бива да се крием и отново да ни засипва страшната обида. Когато се сражаваме със слово, поезията, май, последна си отива!© Мери Попинз All rights reserved.
