Подрумниче на надеждата

Jul 14, 2010, 5:02 PM

Poetry » Love

525 0 2

(завещание)
Така и нищо не ми каза,
а сякаш ме изпиваше с очи.
Затуй пък Господ ме наказа
да нямам мира от мечти.
Така и мълком си замина,
сърцето в мрежи се замята,
но зная пак, че догодина
с теб ще прекосим Земята.
Ще стигнем паралела непознат
отвъд страха и клюката опасна.
В очите ти пак бури ще валят, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Подрумниче на надеждата

Want to read more?

Random works