2.10.2014 г., 10:16

Подслон

814 0 0

 

ПОДСЛОН

 

          Нека  студеният   вятър  свири  в  полето,

          нека  силният  дъжд  те  шиба  в  лицето,

          нека  ръцете ти  от  студ  замръзнат.

 

          За  теб,  знай,  в  моето  сърце,  любима, 

          подслон  от  вълните  бурни  на  живота

          винаги   ще   има.

         

           И  нека  през  хълм  на  планина  висока 

           бъда  твой  пътеводител  верен  в  

           желаната  от теб  посока.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Вакарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...