Oct 2, 2014, 10:16 AM

Подслон

  Poetry » Love
813 0 0

 

ПОДСЛОН

 

          Нека  студеният   вятър  свири  в  полето,

          нека  силният  дъжд  те  шиба  в  лицето,

          нека  ръцете ти  от  студ  замръзнат.

 

          За  теб,  знай,  в  моето  сърце,  любима, 

          подслон  от  вълните  бурни  на  живота

          винаги   ще   има.

         

           И  нека  през  хълм  на  планина  висока 

           бъда  твой  пътеводител  верен  в  

           желаната  от теб  посока.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Вакарелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...