ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
312 2277
13.06.2023 г., 10:58 ч.

Подслушан разговор 

  Поезия » За деца
330 7 16

Моливът:

 

По белия лист прохождам едва.

Лулички, чертички се уча да пиша.

Старая се много, ала често греша

и всеки път започвам на чисто!

 

Шапка бяла на върха ми стърчи -

гумичка малка, но тъй услужлива.

Верен приятел е, зорко следи

и грешките мои в миг ги изтрива.

 

Ден подир ден, но веднъж я видях,

като лещено зрънце се беше смалила.

- Как съжалявам, не бива така

да те губя, приятелко мила…

 

Гумичката:

 

- Моля те, моля, спри да тъжиш,

аз съм създадена с цел да помагам.

Щом се научиш да не грешиш,

с теб ще съм горда, това обещавам!

 

Дочу ги детето и замислено каза:

 

Аз като моливчето, още се уча,

а не са ли като гумичката татко и мама?

Дори да греша, знам, ще получа

вярна посока и любовта им голяма!

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че долови "прашинката в окото", Боряна! И ти благодаря от сърце за хубавите думи! 💗
  • По детски сладко и невинно и със сериозно намигване към възрастните! Много ми хареса, Дани! 🌹❤
  • От сърце ти благодаря за коментара, Бела! 💗Децата долавят и неизказаното, усетят ли обичта...
  • Щом се научиш да не грешиш,

    с теб ще съм горда, това обещавам!
    -----------------------------------------------------
    Мило и живичко - точно като за нежна душица!
  • Влади, добре дошъл на моята страничка! Зарадва ме с хубавия коментар и ти благодаря най-сърдечно за него! За децата - винаги с мисъл, грижа и любов!💗
  • Даниела, да кажа, че съм възхитен от идеята и стихосложението е малко. Много хубаво стихотворение, едновременно подходящо и за малки и големи. Поздравления!
  • Иржи, благородна професия има дъщеря ти. Сигурна съм, че е сърцат човек.💗 40 години работих с деца, а сега с удоволствие пиша за тях. Да бъдеш част от детския свят е приказно. Много ти благодаря за хубавите думи. Поздрави на дъщеря ти от мен!
  • За да пишеш стихове за деца, трябва да имаш много нежна душа! Да обичаш всички деца, не само своите! А това толкова личи от стиха ти, Дани! Истина е, че в днешно време за много родители децата са бреме, т.е. не им остава време да разговарят с тях, не само върху уроците, а за всичко, което вълнува децата им! И разчитат изцяло на училището...Дъщеря ми е учителка на малките-от първи до четвърти клас...Та и аз живея със всичко, което се случва там...
  • Да, да напълно съм съгласна. Опитите да се търси причина са несериозни. Единствената причина е, че те самите не четат. Но коя съм аз, за да съдя? Само се надявам.
  • Написах коментара за всички родители, които не присъстват в живота на децата си, защото има и такива, за съжаление.
  • Всяко произведение за деца трябва да провокира мисъл и поука. Аз ти благодаря от сърце, Тони, за коментара и се надявам наистина родителите да научат децата си да четат и да беседват върху прочетеното. Благодаря ти и за "любими"!
  • Много оригинален диалог и поучителен. Иска ми се всички родители да го прочетат.
  • Зарадва ме, Злати! Нека децата се учат да съотнасят прочетеното. Благодаря ти от сърце!
  • Чудничко, Дани! Запазвам си го, още утре ще го прочета на хлапетата ми в клас!
  • Е, Георги, сърдечно ти благодаря! Длъжни сме към децата
  • Сладко 😊
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??