Подслушан разговор
Моливът:
По белия лист прохождам едва.
Лулички, чертички се уча да пиша.
Старая се много, ала често греша
и всеки път започвам на чисто!
Шапка бяла на върха ми стърчи -
гумичка малка, но тъй услужлива.
Верен приятел е, зорко следи
и грешките мои в миг ги изтрива.
Ден подир ден, но веднъж я видях,
като лещено зрънце се беше смалила.
- Как съжалявам, не бива така
да те губя, приятелко мила…
Гумичката:
- Моля те, моля, спри да тъжиш,
аз съм създадена с цел да помагам.
Щом се научиш да не грешиш,
с теб ще съм горда, това обещавам!
Дочу ги детето и замислено каза:
Аз като моливчето, още се уча,
а не са ли като гумичката татко и мама?
Дори да греша, знам, ще получа
вярна посока и любовта им голяма!
© Даниела Виткова All rights reserved.
И ти благодаря от сърце за хубавите думи! 💗
