Моливът:
По белия лист прохождам едва.
Лулички, чертички се уча да пиша.
Старая се много, ала често греша
и всеки път започвам на чисто!
Шапка бяла на върха ми стърчи -
гумичка малка, но тъй услужлива.
Верен приятел е, зорко следи
и грешките мои в миг ги изтрива.
Ден подир ден, но веднъж я видях,
като лещено зрънце се беше смалила.
- Как съжалявам, не бива така ...