Подземно небе

16.03.2012 г., 23:24 ч.

Поезия » Философска

392 0 0

"Подземно небе"

Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
аз няма да съзра.

Във плен на тъмнината
минават ден след ден
и няма я вратата,
що диря уморен.

Стените са студени,
безкрайна е нощта,
надеждата, сломена,
търкаля се в прахта.

Изядох всичко живо,
що беше вътре в мен,
сега се чувствам сиво,
ужасно отегчен.

Ръце протягам в мрака,
политам в пропастта,
на дъното ме чака
баща ми зъл - Греха.

* * *

Заровен във мазето -
шест стъпки под земята,
не виждам ни небето,
нито светлината...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.