16.03.2012 г., 23:24

Подземно небе

580 0 0

 

"Подземно небе"

Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
аз няма да съзра.

Във плен на тъмнината
минават ден след ден
и няма я вратата,
що диря уморен.

Стените са студени,
безкрайна е нощта,
надеждата, сломена,
търкаля се в прахта.

Изядох всичко живо,
що беше вътре в мен,
сега се чувствам сиво,
ужасно отегчен.

Ръце протягам  в мрака,
политам  в пропастта,
на дъното ме чака
баща ми зъл - Греха.

*                     *                     *

Заровен във мазето -
шест стъпки под земята,
не виждам ни небето,
нито светлината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...