16 мар. 2012 г., 23:24

Подземно небе

582 0 0

 

"Подземно небе"

Затворен във мазето,
ръждясвам с мисълта,
че повече небето
аз няма да съзра.

Във плен на тъмнината
минават ден след ден
и няма я вратата,
що диря уморен.

Стените са студени,
безкрайна е нощта,
надеждата, сломена,
търкаля се в прахта.

Изядох всичко живо,
що беше вътре в мен,
сега се чувствам сиво,
ужасно отегчен.

Ръце протягам  в мрака,
политам  в пропастта,
на дъното ме чака
баща ми зъл - Греха.

*                     *                     *

Заровен във мазето -
шест стъпки под земята,
не виждам ни небето,
нито светлината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...