Поема за баща ми (продължение № 2)

    продържение № 2

  2/        Щом заговоря за родата,

започвам с дядо ми Иван,

Той бил известен по селата,

със имено Дели Иван.

Делия значи луд гидия.

Веднъж бил турците с колнук.

И тайни няма да разкрия,

щом кажа , че не бил боклук!

Тук още хората разказват,

как ги подгонил със  колнук,

а и на  турците,  показал,

Дели Иван, че има тук!

А баба ми Дели Иванка,

била от сорт, ербап  жена ,

тя като своя мъж-бабанка,

извесна в селото била!

Тя спяла на една черница,

със пушка е със ятаган

и пазела като орлица,

големия семеен  стан.

С голям имот  и  с много  ниви,

най-много в цялото село-

не сменяли „боклук за сливи“,

и не навеждали чело!

Но двамата били бездетни.

Наследника -осиновен…

И той ръкавите запретнал,

да стане Глава някой ден!

Наследник бил им дядо Слави.

Роден от неговия брат.

И той следа в рода оставил

и сложил в него своя вклад…

Работел мъжки дядо Слави…

И карал всичко върви.

С добро име той се славел…

Бил в работата, не в страни!