Поема за горското момче

ПОЕМА ЗА ГОРСКОТО МОМИЧЕ

Живяло ня‘вга красиво момиче,

Било то прекрасно, като кокиче,

С алени устни и тъмни очички,

Със снежно бели нежни ръчички.

От тази приятна сияйна главица,

Се спускала черна нежна косица,

И тя била още голяма умница

И с много мила добродушна душица.

Един ден това, красиво момиче,

По хубаво то, и от кокиче,

Запътила се тя, по пътеката горска,

Далеч да е тя, от злобата хорска.

Озарило я нея слънце лъчисто,

Когато пресичала поточето бистро.

Аромат се разнасял навред от цветята,

И полъх приятен бил в гората.

Изведнъж наоколо станало мрачно,

Гърмежи се чули и веч‘ било страшно,

Момичето трепнало, било опасно,

Тогава видяла сърна, която бягала бясно.

Изскочил пред нея човек без акъл,

С грозно лице и поглед зъл.

Изцапан от кръв с пушка в ръка

С една дума - човек без душа.

Промълвило тогази наш‘то момиче

Което било, красиво като кокиче,

„Хвърли ти пушката бе, ловецо жесток,

Освободи се моля те от този порок.“

Смаян ловецът погледнал в нея,

Богиня ли е това, или някоя фея,

Застанал пред нея тъй вкаменен

Сякаш от куршум смъртно ранен.

Тогава той с треперещи ръце,

Отговори и със свой'то изумено лице.

„Това не е порок, о красива девойка,

Ела ти с мен и ще станеш каубойка“

Отговори му тогава това момиче,

Което било красиво като кокиче.

„Защо ти искаш да убиеш тази сърница,

Която има тя, мили дечица.

Тя милата кротко е излезнала за храница,

Да пасе росна, зелена тревица.

Хвърли ти пушката от тези ръце,

Направи го зарад мене, ако имаш сърце“.

И пушката хвърлил, тоз ловец изумен

И тръгнал за вкъщи той изчервен

И богу се молил да му дава сила,

Да изпълни думите на девойката мила.

Година се минала даже две,

Ловецът се оказал със слабо сърце,

Пушката отново грабна тогаз

И към гората хукнал завчас

И шум той от нейде долови далече,

И спусъка на пушката натисна вече,

Да види улова си, се запъти тогаз,

Но пред поточето замря завчас.

Убил бе той, това красиво момиче,

Което било по-хубаво от кокиче,

Кръвчицата алена по бледите бузки течеше,

А в очите и още доброта се четеше.

„ Уби ме ти ловецо, пленен от своята страст,

Над която ти, така и не намери власт,

Но нека от това легенда се роди,

За да ни предпазва от подобни беди.“

От тогава запя се за това красиво момиче,

Което било по хубаво от кокиче,

С алени устни и тъмни очи

И дългите черни нейни коси.

В гората кат влезеш ти също на есен,

Ще чуеш как пее тя своята песен,

И тя е за т‘ва красиво момиче,

Което е по-хубаво, дори от кокиче.

Песента аз чух я тогава

В поема записах я, за да не забрава,

За това мило прекрасно момиче,

Което било по-хубаво от кокиче.

28.06.2016.

БОРИС ЗЛАТЕВ ГЕОРГИЕВ